Романът на Жюстин Томс

Завладяващ роман, труден за поемане, още по-труден за преглъщане, когато знаем, че описаните събития са били истина. Но толкова сила, човещина, финес дори и в страданието, дори величие съдържа главната героиня - Устине. Благодаря за емоцията, за надеждата, за подаръка! ❤

Прочетох я от кора до кора. Грабна ме, стисна ме и не ме пусна. Много истинска, въздействаща и силна книга. За живота в пълния му блясък. Поплаках си. Пречистих се и за пореден път благодарих на онези хора от фамилията си, заради които съм тук и сега. Благодаря и на вас за чудесната история. Безценна е! Не спирайте да разказвате!

Романът е просто страхотен! Толкова силна и емоционална история.. прочетох го почти на един дъх. Благодаря ти за това, което си сътворила!

Прочетох романа на един дъх. Страхотна е, много живо и динамично е написана, и си го представям като филм. Ревах на края. Краят е много жизнеутвърждаващ и човечен, наистина Човек звучи гордо - надявам се читателите да го разберат.

Затворила „Clair de lune”, ще ви кажа – отворете я, потопете се в нея! На лунна светлина се страда по-тежко, но се вижда по-ясно. Например – какво не искаме да повтаряме. В единствената посока – тук и единственото време – сега.

Жюстин повдига булото над една дълго заметена под килима тема, при това от съпричастната и съпреживяваща позиция на жена и майка. За първи път в българската литература се надига женски глас, който да разкаже за специализираните женски трудови лагери в комунистическа България, останали сякаш никога незасегната, потулена, забравена страница при обговарянето на темата за комунистическия терор.

Не е четене, преживяване е! Романът „Лунна светлина“ определено е постижение, до което човек си заслужава да се докосне. Тази книга не е за бързо прелистване. Независимо дали си мъж или жена, заживяваш живота на главната героиня. Всяка дума има своето място, а специалната им подредба в изречения позволява на текста да се изпълни с енергия. Посланията са ясни, някак обикновени, но като се замисли човек – трудни за постигане.

Жюстин, книгата Ви е… същинска вихрушка от емоции! Напомня за грижовно направена превръзка, върху дълбока рана. А подир раните, знаем, остава белег (отпечатък върху и вътре в нас), и то неслучайно, а за да ни напомня. Трябва да помним!
Плаках, съпреживявах, осмислях, връщах се да препрочитам отделни части, пак плаках, сега не спирам да я препоръчвам. Пишете завладяващо, възхищавам Ви се!

Изчетох я. Дъхът ми спря. Спираше през цялото време. Исках да плача, да крещя, да мълча. Книгата…Силна, болезнена, трогателна, невъзможна за приемане и за издържане. Но толкова човешка. Следа е. Следа!

Вълнуващата изповед на една силна майка и жена, чийто живот преминава в не една епоха и през не един политически строй. Разказ, който те хваща за гърлото, спира ти дъха. Разказ, който те кара да викаш, а гласът ти е само немощен хрип. История за родовата памет, за любовта, за болката, за безсилието и онази особена сила, на която са способни единствено жените; за унижението и величието на прошката; за силата на интелекта. Исория-катарзис. Книга, след чийто прочит осъзнаваш, че тревогите ти са несъществени и маловажни.

Една от най-честните и искрени книги на български автор, които съм чел в последно време. На народния съд, соца и лагерите не се гледа по тотално човеконенавистен начин, нещо рядко срещано в обичайната полярност. Романът на Жюстин Томс показва човекът едновременно като звяр и като човек, бягайки от лесните и изтъркани поляризации.
Настръхващо силен дебют.

Много трудно се пише за лични, преживени в миналото неща, за неудобните хора, за "свят без въздух". Жюстин Томс е имала смелостта и е написала Clair de Lune, книга, която не исках да свършва. Всичко започва от детството и това е роман за всички, които са имали в него, тайни дворове с олеандри, смокиня, круша, лавандула или преливащ цвят на невен.
Прочетох я и дано има продължение!

Вие непременно прочетете този роман, защото той (освен всичко друго) е книга за аристократизма в човешките отношения, мъдростта и доброто, които побеждават всяко зло.

Жюстин успя да напише една покъртителна история. В романа много силно впечатление ми направи тефтерчето на „мец мама“ – бабата на героинята, която често споделя своите мъдрости и сентенции. „Да взема от болката ти", "бъди нащрек и имай търпение, и така ще спечелиш своите битки“. Главната героиня стига до прошка към този, който съсипва не само нейната съдба, а и тази на хиляди хора. Записала думи и изрази, които младите не знаят, а трябва да помним – враг на народа, бивши хора, национализация... Покланям се на това благородство на героинята Устине, Жюстин, Юстиция, Справедливост

А аз още си живея с Устине, не ме оставя и това е! Много човечна, много сърдечна история, ще си я нося с мен така, както нося спомените на семейството си от онези черни години.

Книга предупреждение - за историята, която хлопа на вратата ни като призрак! И за доброто, което ни помага да останем хора.

Впечатляваща книга! Времето на разказа за злото е далечно, но се усеща твърде близо заради ужасите, които хора причиняват на другите в Украйна.

Скоро не бях чела толкова завладяващ и, за съжаление, тооолкова актуален в момента, роман.

Да търсиш. Да помниш. Да вярваш. Да носиш духа на предците си. Да създаваш смисъл. Да знаеш, че някъде, някой носи своята Истина. Твоята Истина.